ДОБЍТЪШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. и диал. Прил. от добитък; животински. От петстотингодишното черно тегло ние сдобихме робски привички, които времето сформира в един характер, който по-право може да се нарече добитъшки инстинкт. Н. Попфилипов, СбЗР, 61.