ДОБИЧА̀РЧЕ

ДОБИЧА̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от добичар; пастирче. И като се закрепеше [телицата] някъде да пасе, зорлем я откъртваше добичарчето — дече тревата беше от мед. Ил. Волен, БХ, 29.

Списък на думите по буква