ДОБЍЧЕНЦЕ

ДОБЍЧЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от добиче. То дето са повече души, па се докарало та и добиченца има по-много, там и храната се харчи повечко. Т. Влайков, Съч. II, 75. Господ му помогнал, та си завъдил кое челяд, кое добиченца. М. Георгиев, Избр. разк., 171. Вашата крава .. се си пасе! Другите крави са гонят, бодат са, щръклеят; а вашето добиченце си пасе. Л. Каравелов, Съч. II, 26.

Списък на думите по буква