ДОБЛЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБЛЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; доблѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. доблѐгнат, св., прех. Диал. Облягам, допирам едно нещо до друго. Че как ще пуснеш жена си да седне до чужд мъж. Ами нали можат да си доблегнат колената? Ив. Хаджийски, БДНН II, 126. доблягам се, доблегна се страд.

ДОБЛЯ̀ГАМ СЕ несв.; доблѐгна се св., непрех. Диал. Облягам се, допирам се до нещо.