ДОБОЗАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБОЗА̀ВАМ, ‑аш, несв.; добоза̀я, ‑а̀еш, мин. св. добоза̀х, св., прех. Бозая, избозавам и това, което е останало да се бозае, избозавам всичко докрай; доизбозавам. Телето е добозало каквото беше останало. добозавам се, добозая се страд.

ДОБОЗА̀ВАМ СИ несв.; добоза̀я си св., непрех. Бозая още колкото ми е необходимо, бозая до насита; набозавам се. Тя беше свършила доенето и, като изсипа млекото от гърнето в черното менче, отвърза телето да си добозае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 214. Майката е болнава и слаба, та детето не си добозава. Ст. Младенов, БТР I, 545.