ДОБОЛНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБО̀ЛНИЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. В съчет.: Доболнична помощ. Мед. Медицински услуги, свързани с лечение на заболявания, които не изискват болнично лечение и се извършват от личните лекари и специалисти в диагностично-консултативните центрове. Дигнастично-консултативният център "Д-р И. С. Грийнберг" е.. лицензиран да извършва специализирана доболнична помощ. НТ, 2000, бр. 150, 9. Спешната медицина ще поеме ролята на буфер между обществото и реформиращата се доболнична помощ. Мон., 2000, бр. 447, 16. Здравното министерство повече няма да финансира доболничната помощ. Еп, 2000, бр. 22, 5. Определени са и примерните параметри, които ще осигурят нормален доход на един лекар.. Засега става дума за доболничната помощ. БА, 1999, бр. 14708, 2.