ДОБОЛЯ̀ВА МЕ

ДОБОЛЯ̀ВА МЕ несв.; доболѝ ме, мин. св. доболя̀ ме, прич. мин. св. деят. доболя̀л ме, ‑ла ме, ‑ло ме, мн. доболѐли ме, св., непрех. 1. Започвам да изпитвам физическа болка; започва да ме боли, заболява ме. ● Със същ. Започвам да изпитвам физическа болка в някой орган или част от тялото си (означени със съществителното); започва да ме боли, заболява ме. Постоя юнак, послуша, три дни си стоя и си слуша, / коня нодзе доболяха, / на юнак на калпак му слана нападнало. СбНУ ХLIII, 22.

2. Започвам да изпитвам душевна болка; примъчнява ми, става ми мъчно. Слави настръхна, па го доболя и едва чуто додума: — От нея, бате... А. Страшимиров, Съч. I, 208. Тези аяни и деребеи действително били заинтересовани в края на феодалната анархия. Но съвсем не затуй, че ги доболяло за неизчислимите страдания на румелийското мирно население. В. Мутафчиева, КВ, 324. Гледам сираците как са безпомощни, па ме доболява. Ст. Младенов, БТР I, 545.

3. Диал. Престава да ме боли (Ст. Младенов, БТР).

Списък на думите по буква