ДОБРЀ

ДОБРЀ нареч. 1. По начин, който съответства на определени норми, изисквания, правила; както трябва, хубаво. Противоп. зле, лошо. Ти ме знаеш, че аз си походвам, ама си имам малко земица и момчетата ми добре си гледат работата. Й. Йовков, ВАХ, 104. — Павле, ти тая работа обмислил ли си добре? Елин Пелин, Съч. III, 56. На две места от върха едно издадено камъче позволява да се стъпи добре с единия само крак. Ал. Константинов, Съч. I, 103. Като знае кое за какво е потребно, тя всичко ще навреме да отдели и скъта, всичко ще добре да зачува. Т. Влайков, Съч. I, 165-166. Той умее да се държи добре в обществото.За екскурзия в планината човек трябва да бъде екипиран много добре.Добитъкът трябва да се пази добре.Добре възпитан човек.Добре гледано дете.

2. По начин, който съответства, отговаря на определени изисквания за красота; хубаво, с вкус. Противоп. лошо, зле. Повечето богомолци бяха добре облечени хора, но наред с тях се виждаха и окъсани и болнави селяни. Ст. Загорчинов, ДП, 453. Ателието беше голямо и добре обзаведено. Г. Белев, КВА, 290. Добре подреден апартамент. Добре нарисувана картина.

3. При глаголи, означаващи разбиране, тълкуване, осведомяване, възприемане и под. — по начин, който отговаря на истината; правилно, точно, вярно. Противоп. зле. Аз съм бил тогава още доста малък, в първия клас, за да разбера добре тия работи, и ги разказвам, .. , според както по-после ги бях научил. Ив. Вазов, Съч. Х, 156. Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса. Елин Пелин, Съч. III, 84. Той имаше такъв вид, като че трябваше само да погледне и да доде след туй да каже, че Глуханека не е видял и не е разбрал добре какво има. Й. Йовков, ЧКГ, 280. — Да си поговорим, колега Милев, но за какво точно? Аз, право да си кажа, не мога да схвана добре... Д. Ангелов, ЖС, 198. Ирина не разбра нищо от речта на Херакли. Бимби долови само отделни думи от нея, а Костов я схвана много добре. Д. Димов, Т, 507. Гошо стана неспокоен, .. Поиска разрешение да възлезе на билото, за да се ориентира по-добре, и когато се качи, увери се, че стрелбата иде откъм лагера. Х. Русев, ПЗ, 289. Думите му очевидно не бяха изтълкувани съвсем добре.

4. При глаголи като вървя, отивам, потръгвам, свършвам, понякога (разг.) в съчет. с предл. на. По благоприятен начин, с добри последици, резултати. Противоп. зле, лошо. Той се опита да продължи търговията заедно със синовете си, но не тръгна добре. Елин Пелин, Съч. III, 16. Нали най-напред така добре тръгна животът им, щото всички хора им завиждаха? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 311. — Понеже виждам — каза той тихо и някак си състрадателно, — че нещата не вървят на добре, след като отхвърлихте толкова достойни наши колеги, аз се осмелявам да предложа себе си за капитан. Е. Кузманов, ЧДБ, 6. Работите на по-малкия от сенебирските братя, на Павли, тръгнаха още по-добре. Й. Йовков, ВАХ, 141. Ако така я караш и занапред, няма да свършиш добре.Работата по темата вървеше много добре. От добре <към> по-добре. За усилване. Вие видяхте началото на мача, .. , как хубаво се боксираха. Всичко вървеше от добре към по-добре. Й. Попов, СЛ, 100. // Благоприятно, благотворно. Тая градина, .. насадена с хубави овошки и цветя, .. , подействува добре на болния старец. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 16. Това чудно лекарство ми подейства изключително добре. △ Уверен съм, че почивката ще ти се отрази добре.

5. В разбирателство, задружно, сговорно. Подир седем години тая жена носи още траур за мъжа си.. — Аз знам, че те не живееха добре с мъжа си, — прибави той. Ив. Вазов, Съч. Х, 84. Тя дружи и живува добре с всички моми от махалата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 9. // С доброта, с добри чувства, по добър начин. Тъй като войниците се отнасяха добре с него, той се привърза към тях. Й. Йовков, Разк. III, 21. Градът посрещна добре новия си гостенин — с топлия си сомун, със слънчевото си утро, посрещна го и го привърза към себе си завинаги. Д. Талев, ЖС, 21. Тук всички се държат добре с мене.

6. При гл. правя, постъпвам и под. По подходящ, уместен, справедлив начин. Противоп. зле, лошо. Баща ти направи добре, че навреме скъса с тия хора. Г. Стаматов, Разк. I, 78. Когато Петър се напиеше, той говореше в кръчмата пред всички: — Добре прави старецът! — нека ги крие тия пущини. Елин Пелин, Съч. III, 28. Струва ми се,

че не постъпихте добре, когато наказахте този човек, той е невинен.Не правиш добре, като биеш детето за щяло и не щяло. // Разг. При гл. казвам, река, викам и под. Уместно, правилно, разумно. — Как защо? Глух ли беше? Аз добре рекох да се каже слово за пост. Ив. Вазов, Съч. VIII, 46. Той добре ми викаше да не се меся, но аз не го послушах и сега ще патя.

7. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. и обикн. следв. изр. със съюз да или че или при пов. накл. За израз на одобрение или за означаване, че нещо е за предпочитане, че е желателно да стане, да се извърши. — Невесто, добре е Елка да остане в къщи — обърна се старецът към Божаница. Елин Пелин, Съч. III, 35. Не е добре да страдат няколко души за едного. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 63. Не беше ли по-добре войниците да напуснат селото и вън, в полето, стегнати и готови, .. , да чакат? Й. Йовков, Разк. II, 129. И понякога си мисля: дали не стана по-добре, че ме арестуваха, та се освободих от Виолета. К. Калчев, ДНГ, 29. — По-добре кажи кога ще дойде хлябът — мърмори той. Л. Стоянов, Х, 14. Само той от нас прозре / истина една в живота — / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124. Добре ще е, ако заминем веднага.Я по-добре да излезем малко навън.Намирам за най-добре да ви напусна.

8. Разг. В съчет. добре че и следв. глагол. За изразяване на задоволство, удовлетворение от извършването на действието, означено с глагола. Влезе чичото и погледна през прозореца: валеше едър, пухкав сняг .. Ама че зима, жено, а! Добре че докарахме въглищата! М. Грубешлиева, ПИУ, 27. Добре че ми се обади. Инак нямаше и да те позная. Елин Пелин, Съч. II, 163. Добре че дойдохте, толкова ми беше домъчняло за вас.

9. При гл. съм, чувствам се, изглеждам и др. В добро състояние (физическо, душевно, материално). Противоп. зле. — О-о! добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? Ал. Константинов, БГ, 40. Бай Димо — тъй си каза името — се фалеше, че са добре, поминъкът им не е лош. Ив. Вазов, Съч. ХII, 121. — Ти не изглеждаш добре. Болен ли си? Елин Пелин, Съч. II, 51. Тук, при рояла, дето рядко влиза човек, те [младите хора] се чувствуват най-добре. Св. Минков, ДА, 37. Ако някак разбере, / ако някак той усети, / ти кажи, че сме добре / и очакваме детето. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 126. В съчет. с настроен, разположен. В добро, приятно разположение, настроение. Както е добре разположен и не му се спи, най-добре ще бъде да запише нещо в дневника си. Й.Йовков, ЧКГ, 246. Наведе глава над писмата и с писалка в ръка подкани: — Говорете, Вилем. Обръщението с малкото му име подсказваше на Мандер, че шефът е добре разположен. П. Спасов, ХлХ, 10.

10. При гл. съм, ставам в 3 л. ед. и с лич. местоим. в дат. Означава, че някой се чувства или започва да се чувства добре. Противоп. зле. — Прощавайте, но не ми е добре! Много ме боли главата! О. Василев, Л, 28. Тази сутрин още щом стана, усети, че не ѝ е добре. В. Пламенов, ПА, 40.

11. Достатъчно по количество или качество; хубаво. Противоп. зле, лошо. От сега нататък надеждите на Петра бяха само на Анадолеца. Той го хранеше добре с просена каша, хвърляше му хапки хляб. Й. Йовков, АМГ, 28. Криста изобщо не го [бебето] усещаше, само дето бе прибавила и неговия глад към своя, тъй добре си похапваше. П. Вежинов, НБК, 354-355. Службата му бе добре платена и той неволно потръпваше от мисълта, че би могъл да бъде един от многото безработни младежи с образование, които скитаха от кантора на кантора да търсят работа. П. Спасов, ХлХ, 11-12. // В достатъчно висока степен; хубаво. Противоп. зле. Нещо особено забелязвам в тукашните места: след като заседне слънцето и се мръкне добре, в продължение на един час става много тъмно. Й. Йовков, ЧКГ, 248. — Що велиш, Нийо, щерко? — чу се .. гласът ѝ откъм другия край на стаята. — Това ли да ни свети? Добре ни светят нам светилниците. Д. Талев, ПК, 17. След малко гостът и Матей Преображенски влязоха в добре затоплена стая, постлана с черга. Д. Марчевски, ДВ, 42. Лисицата, кога видяла, че е замръзнала добре опашката на вълка, рекла: а сега, кумче, тегли! Христом. ВВ I, 29. Четири очи от две по-добре виждат. Погов. △ Причините за катастрофата са добре известни на всички.Говоря сравнително добре няколко езика.Без очилата не виждам достатъчно добре.Познавам този град много добре. // Диал. В много висока степен; твърде много. Михко, ако не е слязъл надолу към турските тютюнища по кражба, ще лежи на добре дебела и студена сянка. Ил. Волен, МДС, 212.

12. Остар. В сравн. степен, като вмет. израз, обикн. със съюз или. При уточняване на предходно твърдение; по-право, по-точно. Залата, или по-добре, широкият пруст, .. , беше вече осветен. Ив. Вазов, Съч. VI, 24. Ала в тоя случай той се подчини на волята на баба си и реши се да направи това, което тя го съветваше, или по-добре, което му заповядваше. Т. Влайков, Съч. II, 99. И Искърът, по-добре — шумът му, е друг сега. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 43.

13. Като частица. Разг. За изразяване на съгласие, одобрение, разбиране. — Много настоява да види... — Добре, нека дойде, — рече докторът незаинтересовано. Елин Пелин, Съч. II, 174. — Веднага да се махаш! .. — Добре — каза глухо адвокатът, — ще

ида да си прибера багажа. Кр. Велков, СБ, 143. — На ти тая свиня, дай ми кравата! Добре, съгласен съм. Ран Босилек, ВП, 111. Големанов.. Иди се облечи и върви у Ангелови, .. Чакай ме там. Големанова. Добре. Ст. Л. Костов, Г, 34. // Обикн. в съчет. с частицата де. За израз на съгласие, потвърждение с отсянка на недоволство, раздразнение, досада. — Така ли? Добре — рече Еньо обидено. — Като е така, върви си. Елин Пелин, Съч. III, 104. — Ти ми кажи мене ще дойдеш ли? — Не щеш, а, тъй ли, не щеш. Добре. Й. Йовков, ЖС, 88. — Днес трябва непременно да приготвим всичко за утрешната екскурзия. — Добре де, разбрах! ● В съчет. със съюз ама. Млад е Герчо, жени му се, па седи и мисли, какво да прави. Коя он да избере? Поискал би Ганка Гръгорчина.. Добре, ама баща ѝ такива зетьове като Герчо не иска и да види. Елин Пелин, Съч. V, 95. На много места по пътя срещал преспи като купа сено, но ги прегазвал и все бързал да стигне селото. Добре, ама на един завой на пътя, пак в някаква туфа, чул вълчи вой. Й. Радичков, В, 195.

Добре дошъл и (простонар.) добре дошел. Поздрав при посрещане на гост. — Преди минутка ми обадиха, че ще дойдете! — каза той, като се ръкуваше. — Е добре дошли! П. Вежинов, НС, 27. Нешколован женски глас поздрави пътниците, добре дошли на борда на самолета с командир Тодоров. М. Иванов, КБВ, 3-4. — Аз му протягам ръка за "добре дошел", а той се пази! Здравей де! Добре дошел! П. Проданов, С, 112. Добре дошъл съм. 1. Някъде, при някого. Приятен, желан гост съм някъде, при някого. Загорски го изпрати до входната врата и като се ръкуваше, забеляза учтиво: — Вие сте винаги добре дошъл в моя дом. В. Геновска, СГ, 282. 2. За някого, за нещо. Обикн. в 3 л. Който е много навременен, изгоден, полезен за някого или за нещо и се приема с готовност. Отпреде му пооредя, жълтите чалми се поотдалечиха. И това бе добре дошло за Момчила: да си отдъхне за миг и да разгледа бойното поле. Ст. Загорчинов, ДП, 485. За нея [чорбаджийската партия] тя [статията на Икономов] всъщност е добре дошла, за да се справи със своите противници. Т. Жечев, БВ, 382. Добре заварил. Разг.; Добре намерил. Диал. Отговор на поздрава "добре дошъл". О, дядо Станчо, добре дошел! .. Добре заварил, Николчо. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 11. Петко — Добре дошли. Добри Терзият — Добре намерил, чорбаджи Петко. П. Тодоров, Събр. пр II, 421. Добре, зле; зле, добре. Разг. Как да е; криво-ляво. Добре, зле — тая зима мина, ама да видим другата как ще изкараме. Добре съм. Разг. 1. С някого. Намирам се в добри отношения, разбирам се (с някого). Като имах пред вид жестоките гонения, които бях си навлякъл поради явната ми враждебност спрямо Неофита и Костакя, аз бях предпазлив в Ловеч и явно гледах да бъда добре с Мелетия. П. Р. Славейков, БП I, ХХIV. Да, зле сме с горите и с водата! — въздъхна бай Нончо. Кайряков рязко се извърна. — А с хората добре ли сме? А. Гуляшки, СВ, 296. 2. С нещо. Не изпитвам затруднения по отношение на нещо, мога да се справя с нещо или имам нещо колкото ми трябва, колкото ми е необходимо. — "Но как да започна? — питаше се той. .. А и с произношението не съм добре." Н. Антонов, ВОМ, 45. Хлябът беше черен, безвкусен, а и не достигаше. Брашното поскъпна, а нямаше откъде и да се купи. И с мазнините не бяха добре. Г. Караславов, Избр. съч. V, 175. Дойде ми (ще ми дойде) добре; идва ми добре. Разг. Казва се за нещо приятно, което съм получил точно в подходящ момент, което ми е доставило (ще ми достави) голямо удоволствие, което е задоволило (ще задоволи) някаква моя потребност. Намирам / намеря за добре. Смятам за правилно, решавам. Нека си помисли. Той е разумен. И каквото намери за добре, това да направи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 232. Философиите на дяда не ми се харесаха и аз намерих за по-добре да изляза на улицата и да намеря приятелите си. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 100. Отивам (вървя) <на> добре. Разг. За болен човек или животно — поправям се, оздравявам. След седмица-две, настанени в една болница, ротният отиваше на добре. Й. Йовков, Разк. III, 28. Старата не отиваше на добре. Имаше огън, мяташе се, дишаше тежко. Й. Йовков, ВАХ, 184. — Вървиш добре! — каза той. — Даже много добре! .. — Скоро ще бъдеш на крака... — Искам да се върна в строя! — каза тихо боецът. П. Вежинов, НС, 85. Постилам си / постеля си добре обикн. пред някого. Разг. 1. С поведението си съм си спечелил доверие, авторитет. Дълбоко и искрено ти се покланят! — забеляза Бори. — Изглежда добре си постилаш! Й. Вълчев, СКН, 72. 2. Ирон. Излагам се с постъпките си или създавам лошо отношение, настроение към себе си. — Както аз на теб не ти се бъркам в работата, така и ти не можеш да заповядваш в моята канцелария! Напусни ми канцеларията. — Много добре си постилаш! — извика Петко и изскочи, целият разтреперан. Ст. Даскалов, СЛ, 256.

Списък на думите по буква