ДОБРЀНЦЕ

ДОБРЀНЦЕ нареч. Остар. и диал. Умал. от добре; добричката, добричко, добринко, добриничко. — Посред пладне, .. , искаше да мя обере добренце, пред очите на света. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 148. И наистина, .. , Мустафа — пашовият син се беше май добренце залибил с хубавата Миралаева дъщеря. Св. Миларов, СЦТ, 86.

Списък на думите по буква