ДОБРЍЦА м. и ж. Диал. Много добър, добродушен човек, обикн. жена; добричина. Дядо Мирчо поглеждаше страхливо към Димка и думаше на две-три жени: — Богинка не е крива. Тя е човек от оня свят; добрица, добрица та ѝ чудото няма: залъка от устата ѝ ще вземеш. Ил. Волен, ДД, 40.