ДОБРО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОБРО̀, мн. няма, ср. 1. Обикн. членувано. Всичко, което е хубаво, положително, ценно в нравствено отношение; нещо, което е хубаво, полезно, благоприятно за човека. Противоп. зло, лошо. [Индже] никога не делеше доброто от злото, никога не беше се запитвал кое е грях и кое не. Й. Йовков, СЛ, 126. Пречи им завистта, .. , пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душата им бакалница и търгува с доброто и злото. Елин Пелин, Съч. III, 39. Ти помниш ли как в нас полека-лека / изстиваха последните надежди / и вярата / в доброто / и в човека. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 32. От природата човекът не получава никакво понятие за доброто и за злото. Знан., 1975, III. Ако не видиш злото, не познаваш доброто. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 18. Всяко зло за добро. Погов. Много добро не е на добро. Погов.
2. Добро качество, добра страна на някого или на нещо. Противоп. зло, лошо. Приказлив бил, че ако това му е най-голямото добро, де може да се мери с един циганин. М. Яворски, ХСП, 101. Някога не щях златото, / мразех му доброто, / сега гледам намразило / пък мене златото. Хр. Белчев, Избр. съч., 52. Гората има и това добро, че привлича по-често дъждовете. Т. Икономов, ЧПГ, 37.
3. Нещо, което е извършено от някого в полза на другите; добрина, добро дело. Противоп. зло, злина, лошо. — Чичо, сполай ти за доброто, що ми направи. Прибра ме, гледа ме цяла зима, туй аз няма да го забравя. Й. Йовков, СЛ, 182. — Ех, да си тоя, бае Георги, да ми помогнеш... Няма да ти забравя доброто. Елин Пелин, Съч. III, 130. Аз съм проклет от съдбата да нося беди на ония, които ми правят добро. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 47. Аз исках добро да направя, а то какво излезе... Зло свърших и на себе си, и на добрия човек. К. Ламбрев, СП, 18. Направи добро, па го хвърли в морето. Послов.
4. Действия, постъпки на добър човек, добро отношение към някого; добрина. Противоп. зло, лошо. — Хе-е-е, учил съм ги [момчетата]. Как съм си бъхтал ангела от всекиго челяк да изкарам, Хаджи. И с добро, и с дърво. П. Тодоров, Събр. пр II, 339. Видиш ли, че с кротост и с добро може да се направи много повече, отколкото с гняв? Христом., ВВ I, 60. Стотелов долови настроението на хората. Те не го криеха. Какво да им говори тогава? От добро очевидно те не разбират. Д. Добревски, БКН, 118. С добро зимаш и хапката на челяка от устата. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 137. // Добри думи или добри мисли. Противоп. лошо. Няма човек, който ги познава да не ги хвали и благославя, и всякой говори за тях само добро. Т. Влайков, ПСп, 28-30, 521. Отваряй си устата сал за добро. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 17. За умрелите или добро, или нищо. Погов.
5. Добра участ, добър, щастлив живот, без неприятности и затруднения; благополучие, щастие, добруване. Противоп. зло. Батак, историческо място си ти! .. Ти стана жертва изкупителна за доброто на цял народ. З. Стоянов, ЗБВ III, 308. Откъсвах от залъка си за доброто на децата си, да ги възпитам, да ги изуча. Елин Пелин, Съч. IV, 148. Дядо Либен през своя живот е видял и голямо щастие и голямо нещастие, и зло и добро. Л. Каравелов, Съч. II, 37. Трепери за мене, а ме пусна още на шестнайсет години чак в Русия. Да се уча. Ех, казваше тя, .. , щом е за твое добро, върви, дъще. Д. Талев, ПК, 193. — От зло е побягнала мойта дъщеря — добро дано намери. П. Тодоров, Събр. пр II, 434.
6. Диал. Материални блага; имот, имущество. Горският звяр можеше една овца да открадне, а ония, облечените в ризници зверо‑
ве .. , задигаха по цели стада наведнъж, .. , палеха колибите, трепеха где кого срещнеха и си отиваха, претоварени с чуждото добро. О. Василев, ДП, 102. Нечинливо нещо са това войните, дето толкова свят и толкова човешко добро гине. Т. Влайков, Съч. III, 10. С чуждо добро добър да си, лесно е. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 143.
◊ Виждам / видя добро. 1. Обикн. от нещо. Замогвам се материално от нещо или ставам, бивам щастлив от нещо; преуспявам, сполучвам. Вземи най-напред Стоянча Попов. Пропил ли е имота си той? Пропил го е. Видели ли са децата му добро? Не са видели. Г. Караславов, Избр. съч. II, 127. — Да живее Момчил деспот, да живее Елена деспотица! — завикаха възбудени гласове отвред. — Да живеят и добро само да видят! Ст. Загорчинов, ДП, 450. 2. От някого. Бивам ощастливен от някого, получавам облага, помощ, грижи, внимание от някого. Колко добро са видели [селяните] от мене, колко им съм помагал! Давал съм и храна, и добитък, и пари. Й. Йовков, ЧКГ, 145. Всичко добро. Разг. Пожелание при раздяла; всичко хубаво. Дал <ти (ви)> бог добро. Остар. и диал. Отговор на поздрав при среща. Познаваме се, срещаме се из улиците — "Добър ден", "Дал ти бог добро". Ал. Константинов, Съч. I, 221. — Добро утро! — поздрави пришелецът. — Дал бог добро! — отвърна тозчас старикът. Тонич, КСШ, 11. Не разбирам (не взимам) от добро. Разг. Казва се за опърничав, твърдоглав, неразбран човек, който може да бъде ръководен, управляван само с принуда, чрез насилие. С добро. Рядко. 1. Доброволно. — Денчо — провикна се той, — ела при кмета веднага. .. — Не се запъвай като магаре на лед. Я ела с добро... В. Нешков, Н, 210. 2. С добри намерения. — Ние идем с добро, мюдюр ефенди! — спокойно отвърна едрият мъж. — Държим за закона и като верни поданици на падишаха... — Млък, бунтарино! — прекъсна го Риза бей. А. Христофоров, А, 35. Споменавам / спомена (запомням / запомня, помня) с добро някого. С хубаво, с приятно чувство споменавам (запомням, помня) някого заради добрите дела, които е извършил. — Почерпи хората, щом ти се черпи, и с добро ще те запомнят! Ето на — и нашенски песни ни посвириха. П. Спасов, ХлХ, 426. Свят иде след нас, свят отворен... Сметка ще дири той и нека с добро ни спомене — дума дядо поп Никола... Ц. Церковски, Съч. III, 267.
ДОБРО̀ нареч. 1. Рядко. С доброта; добродушно. Той помълча и се усмихна добро и весело, па прибави по-тихо, .. : И мене ми се ще да грабна невестата си, та до сърцето си да я притисна... Ст. Загорчинов, ДП, 441.
2. Остар. и диал. Както трябва; добре. Който са разболи, добро да са пази. Хр. Павлович, А, 83. // В доста висока степен; много. Пак иде у шумака, па доде, па го погледа [вълка]; — он се смръзнал добро! СбНУ ХII, 433.
3. Остар. С гл. съм, изглеждам и под. в 3 л. ед. и със следв. изр. със съюз да. Добре (в 7 знач.). Преди да разгледаме земята като наше жилище, добро е да знаем какво място ѝ са пада в пространството на небето. С. Бобчев, ПОС (превод), 8. Не е добро чловек да ся къпе кога е уморен от умствена или от телесна работа. НКАФ (превод), 104. Ще го съветвам [момчето] още да си учи уроците, защото не е добро умът да остане без знание. ИЗ 1882, 76. Добро би било да не плащаме на работниците. Л. Каравелов, Съч. VII, 11.
4. Като частица. Остар. Добре (в 12 знач.). Всеки стиска меч в десницата си, .. Време е, поведи ни! Да ви поведа, добро. Ст. Загорчинов, ДП, 326. Добро, пущайте ги [жените], нека пишат, се е по-харно да пишат, нежели да пеят и да одумват. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 87.
ДОБРО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Добър, положителен, хубав, напр.: доброкачествен, добронамерен и др.
2. Приятен, хубав, напр.: доброзвучен, добролик, добромиризлив и др.
3. Добър, мил, благ, благоприятен, напр.: добровестен, добродушен, добронравен, доброобразен, добропожелание, доброречив, добросърдечен, добросъседски и др.
4. Добро (в 1, 2, 3, 4 знач.), напр.: доброжелател, добролюбив, добротворец, доброчинец и др.
5. Добре (в 1, 2, 3 знач.), напр.: доброписец, доброразсъдлив и др.