ДОБРОВО̀ЛЕЦ

ДОБРОВО̀ЛЕЦ, мн. ‑лци, м. 1. Лице, което доброволно, по своя воля постъпва във войската за участие във военни действия и под. Обявена беше Балканската война .. Реших да отида доброволец. Ив. Димов, АИДЖ, 29. Четиридесет и осем от тези "хлапаци" са участвували в Отечествената война като доброволци. Г. Караславов, ПМ, 37. П. Хитов бил един от главните ръководители на БРЦК (Български революционен централен комитет) в Букурещ, а по време на Сръбско-турската война — главен войвода на всички български доброволци. Н. Ферманджиев, РХ, 44. Повече от пет хиляди българи се явили доброволци в руската войска. Хр. Бръзицов, НЦ, 68. Постъпвам доброволец.Записвам се доброволец.

2. Разш. Човек, който доброволно, по своя воля се заема с извършването на някаква работа, с изпълнението на някаква задача. Димитър е и храбър, смел и безстрашен... Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12. — Дайте да образуваме бригадите! — .. Желаещите да излязат напред! .. — Как — няма ли доброволци? А. Гуляшки, МТС, 173. Към обсадения отправиха покани да се предаде, но къщата мълчеше. Чакъра попита има ли доброволец да се качи горе. Никой от подчинените му не отговори. Д. Димов, Т, 251. Намериха се доброволци ловджии, които да проследят дирята на вълка. ПЗ, 1981, кн. 10, 41.

Списък на думите по буква