ДОБРОВОЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОВО̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Доброволец. Заедно с руските войски през Дунава навлязоха шест български "Дружини" доброволници, организувани още в Кишинев и в Плоещ. Г. Бенев, БК (превод), 81. Тя оплакваше в тази минута отсъствието на приятеля си... , който служеше, .. , като доброволник в обсадата на Лил. Б. Горанов, ЖГС (превод), 85.