ДОБРОВОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОВО̀ЛНО нареч. По своя воля, по свое желание. Противоп. насила, по принуда, принудително. — Тук трябва човек, който би отишъл там доброволно — се обади Глаушев. — Рискът е голям да се отиде сега сред турците. Д. Талев, И, 525. Отидоха и моите пет бешлика. Два взеха насила, а другите три дадох доброволно. К. Величков, ПССъч. I, 43. — Ако не излезеш доброволно, ще те изхвърлим. Д. Димов, Т, 142. — И ви уволниха? — Не, напуснах доброволно. Ив. Вазов, Съч. Х, 124. Учениците доброволно работят в експедициите с научна цел. ПЗ, 1981, кн. 10, 35.