ДОБРОВО̀ЛЧЕСКИ

ДОБРОВО̀ЛЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до доброволец; доброволски. Тия сведения съм черпил както от гореспоменатата книга .. , така и от частни лица, които са участвували в доброволческите чети в Сърбия. Ив. Вазов, Съч. VI, 101. По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. капитан Мамарчев организирал отново български доброволчески отряд. Н. Ферманджиев, РХ, 17. Най-

храбро се борели доброволческите отреди на Гарибалди, на които била поверена отбраната на републиката. Ист. Х кл, 91. Доброволческа команда. Доброволческа армия. Доброволчески принцип.

— От рус. добровольческий.

Списък на думите по буква