ДОБРОГЛА̀СЕН

ДОБРОГЛА̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. Остар. Книж. Благозвучен; доброзвучен. Не добивала ли е крила молитвата ти, когато силата на доброгласните звукове тя е привземвала, и ти ся е виждало, че небесата слизат към тебе? Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 166.

Списък на думите по буква