ДОБРОДЕЛАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОДЕЛА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Благодетел; добротворец, добросторник, доброделец. И така ми оставами благодарни и должни на вашето усердно служение и ви почитавами за доброделатели нашего народа. П. Берон, БРП, 144.