ДОБРОДЕНСТВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОДЀНСТВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоденствие, благополучие. Над двеста балканджии със семействата си увеличиха населението на Грозден през последните години. И нови прииждат. Очевидно ги привлича доброденствието, друго нещо не може да обясни това явление. Ст. Станчев, НР, 192. "Моята идея е да опиша едно семейство, което от доброденствие, от благоденствие се разпада поради социални причини" [цит. по Елин Пелин]. Лит. ХI кл, 101. Той [богът на светлината] бил начало на доброто и давал на человеците всяка добрина, благополучие и доброденствие. Д. Войников, КБИ, 17-18.