ДОБРОДЀТЕЛ

ДОБРОДЀТЕЛ1, ‑та̀, мн. ‑и, ж. 1. Положително нравствено качество. Противоп. порок. Юначеството от всичките добродетели най-силно обайва простия народ. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 163. Да бъдеш човечен не ще рече да си само добър, мъдър, .. , състрадателен или справедлив — трябва да притежаваш всички тия .. добродетели вкупом. Ив. Димов, АИДЖ, 94. Жената има слабости, и мъжът има слабости, но жената пък има добродетели, каквито няма никой мъж. Д. Талев, И, 216. Добродетелите на редника са пороци на вожда. П. П. Славейков, Съч. V, 8. От майка си бъдещият Апостол наследил всичките ѝ добродетели — твърд и постоянен характер, хладнокръвие, самообладание, смелост и мъжествена воля, с които е останал в съзнанието на поколенията. Н. Ферманджиев, РХ, 94. Наистина най-голямата добродетел в света е любовта към отечеството, но какво да правиш, когато са малцина ония хора, които да разбират, че тая добродетел естествено е основата на друга — на любовта към ближния? Хр. Ботев, Съч. 1929, 388.

2. Само ед. Душевна доброта, нравствена чистота и съвършенство; добродетелност. Той казва в него [сонета], че може едно и също сърце еднакво пламенно да обича две жени, една за нейната хубост, .. , друга за нейната добродетел. К. Величков, ПССъч. I, 316. "Будилникът", който знае, че страхът от Бога е начало на премъдростта, а почитта към старите начало на добродетелта, ще са пази като от огън от такива неща. Хр. Ботев, Съч. 1929, 62.

ДОБРОДЀТЕЛ

ДОБРОДЀТЕЛ2, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Благодетел; добротворец. Вие като спасителят на моя живот и като най-големият ми добродетел ще имате снизхождението към просбата, за която Ви моля. АНГ, кн. I, 40. Той искаше да стане добродетел, .. , на своите съграждани, като ги поучава да правят онова, що е добро и полезно за тях, за тяхното подобрение. Ступ., 1875, бр. 9-10, 69.

Списък на думите по буква