ДОБРОДЕТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОБРОДЀТЕЛНО
ДОБРОДЀТЕЛНО.Остар. Книж. Нареч. от добродетелен. Той [Сократ] най-после припознал,..: че человек, без помощ от боговете, никак не може да живее добродетелно. Г. Йошев, КБИ (превод), 77-78.