ДОБРОДУШИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОДУ̀ШИЕ, мн. няма, ср. Качество на човек с добър, мек, благ характер; благодушие, добродушност, добросърдечност. Панчо от малък още беше много кротък и добродушен: кротостта и добродушието му се познаваха по неговото открито, загоряло лице и по неговия прост и ясен пог‑

лед. Т. Влайков, Съч. II, 92. Големите му надвиснали,.. вежди усилваха тоя строг тон на физиономията му. Но някакво добродушие, честност и искреност се разливаха по нея и я правеха симпатична. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 12.