ДОБРОДУШКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОДУ̀ШКО, ‑то, мн. ‑вци, ср. Рядко. Обикн. ирон. или гальов. Добродушен човек. Тинко замълча, унесе се. За какво ли мислеше тоя добродушко, който и като студент си беше едно голямо селско дете? М. Кюркчиев, ВВ, 11.