ДОБРОДУШНИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОДУ̀ШНИЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. Индив. Проявявам добродушие. И онова, за което Ралчо и Костадин виняха Петко, че добродушничи с хората, всички смятаха за човешко, хубаво. Ст. Даскалов, СЛ, 103.