ДОБРОЖЕЛАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЖЕЛА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Доброжелателство, доброжелателност. Противоп. зложелание. — Пък и друго, госпожа, ще ви обърна внимание от доброжелателство. Гледам, че хубавото Миче — пуши.. — Вие, госпожо, не сте дошли тук от доброжелание, вие сте дошли да ми тровите душата и да ми черните момичето. Елин Пелин, Съч. IV, 215-216. С жал ще кажа, че у нас няма милост, няма искреност, ние нямаме доброжелание и състрадание към ближния си. Ил. Блъсков, ПБ II, 70. Ние не вярваме във вашата .. искреност и във вашето чистосърдечно доброжелание на българския народ. С, 1872, бр. 46, 370.

2. Благопожелание; добропожелание. След няколко минути пред царя излезле двама облечени във военни дрехи юнаци и един стар човек, който имал бяла брада до пояса. Тие паднале на колене, удариле главите си о земята, изрекле няколко обични доброжелания и подале Ивану едно везано със златен конец писмо. Л. Каравелов, Съч. V, 60-61.