ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛ

ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, който желае доброто някому, който е приятелски, благосклонно разположен към някого. Противоп. зложелател. Моите приятели.., често говорели с нея,.., че аз съм бил невъзпитан, пропилявал съм възможностите си,.. Никога не ми казваше имената на доброжелателите ми. Кл. Цачев, СШ, 140. Ако кажеш, че освен Русия, Сърбия и Румъния българите нямат приятели и доброжелатели, то чорбаджиите ще ти дадат име "вагабонтин". Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 209. Да та пази господ от добруването на агне, на което е доброжелател вълкът. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 132.

Списък на думите по буква