ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който желае някому добро, който е приятелски, благосклонно настроен към някого. Противоп. зложелателен. — Знам кой е отмъкнал триона ти... — прошепваше някой в очакване, че Обретен ще извика: "Кажи!", но в отговор на доброжелателния издайник той само махваше с ръка: "Който го е взел, ще го донесе". Ст. Даскалов, ЕС, 136-137. Ний сме длъжни да бъдем доброжелателни към сичките хора, но пак не трябва да докарваме това доброжелателство до степен на приятелство. У, 1871, бр. 14, 218. Единствената цел на всяко благоразумно и доброжелателно началство е възможното благоденствие на всите членове, които съставляват една държава. Ч, 1871, бр. 14, 420.

2. В който има доброжелателство, който е свързан с доброжелателство. Противоп. зложелателен. — Обичам Мичето, госпожа, и дойдох с доброжелателна цел, да ви обърна внимание. Пазете я таз хубавица, защото всякакви хора има и младежта се разюзди много. Елин Пелин, Съч. IV, 214. Избирането на училищните настоятели не насякъде е ставало с доброжелателна за селските училища цел. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 70. Доброжелателни съвети. Доброжелателна усмивка.