ДОБРОЖЕЛАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от доброжелателен; доброжелателство. — Па, ти си признай, Ленко — каза Кумьо меко и се извърна с привидна доброжелателност. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 329.