ДОБРОКАЧЕСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОКА̀ЧЕСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има добри, високи качества; висококачествен. Противоп. лошокачествен. Между тези реки [в България] се намират прелестни ливади, извънредно плодо‑

родни поля,.., даващи на хората много жито, доброкачествено вино. ПЗ, 1981, кн. 10, 2. Доброкачествена стока. Доброкачествена храна. Доброкачествени тютюни. Доброкачествен ремонт.

2. За болест, заболяване — който протича благоприятно и е повече или по-малко излечим. Противоп. злокачествен.

◊ Доброкачествен тумор. Тумор, който нараства бавно, не прониква в съседните тъкани и сравнително лесно се отстранява хирургически.