ДОБРОЛЍЧЕН

ДОБРОЛЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. Книж. Който има хубаво, приятно, добро лице; добролик, доброобразен. Ако мъжете съберат злато и сребро и всякакви драгоценности и след това зърнат жена добролична и хубава, оставят всичко и се спускат към нея. Д. Мантов, ХК, 123. Тулченки са добролични, изредни, / халосва са който как ги погледне. П. Р. Славейков, Сл, 73.

Списък на думите по буква