ДОБРОЛЮБЍТЕЛЕН

ДОБРОЛЮБЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Добролюбив. Ако с проста и блага душа е [човек], ще има пустал характер; ако е с чувствителна и добролюбителна душа, ще има красив характер. С. Доброплодни, П, 75-76.

Списък на думите по буква