ДОБРОМИСЛЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОБРОМЍСЛЕНИК
ДОБРОМЍСЛЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Който мисли, желае доброто на другите; добромислител, доброжелател. И в туй няма сомнение, когато знайме този народ колко е бил добромисленик на българите. Т. Шишков, ИБН, 169.