ДОБРОМИСЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОМЍСЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Мислене, желаене доброто на другите; доброжелание, доброжелателство. Към умерената партия,.., пристъпили бяха, от чисто християнско добромислие.., старият Гаврил Кръстевич, при това младият и даровит стилист и доктринер Марко Балабанов. Св. Миларов, Н, 1883, кн. 2, 147. Най-прозрачният и най-светлият извор на радостта е любовта и взаимното добромислие. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 126.