ДОБРОНАМЕРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОНАМЀРЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от добронамерен; склонност, готовност да се върши добро. Противоп. злонамереност. В неговите пиеси съществува една откровена човешка добронамереност, която прави произведенията му прозрачни, детински чисти и наивни в своята непосредственост. Л. Тенев, С, 1972, кн. 9, 166. Той не рисува само забавните приключения на тримата глупаци, но изгражда самия образ на глупостта в нейните характерни черти: наивитет, добродушие, добронамереност, симпатичен мързел. ФН, 1971, кн. 7, 7. Днес са настанале вече такива времена, в които.. осъждат не само явните, но и тайните убийци, които под вид на добронамереност жертвуват човеческия живот без срам и без разкаяние. Знан., 1875, бр. 22-23, 360.