ДОБРОНРА̀ВОСТ, ‑ттА̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на добронравен; благонравие, добронравие. Тряба.. да гледат да настаняват [като учители] хора, способни и да вдъхнат на младежите честност, добронравост и любов към науката и отечеството. Г, 1863, бр. 7, 55.