ДОБРОПИСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОБРОПЍСЕЦ, мн. ‑сци, м. Остар. Книж. Краснописец, калиграф. — Да чета умея, а колкото за писмо — мъчно ми върви ръката.. А книгите и перото, дето виждаш, са на брата Григория. Такъв е доброписец! Ст. Загорчинов, ДП, 199. Нужни са школи за юношите, библиотеки за грамотните, доброписци и подвързачи. Затова той се вижда задължен да напише българско монашеско правило. Н. Драгова, КО, 78-79.