ДОБРОПОЛУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОПОЛУ̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. Книж. Благополучен. Четеше си книжката,.., разсъждаваше си за себе си и имаше ся по-доброполучна и от княгиня. Й. Ненов, ЧГ (превод), 29.