ДОБРОСТОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОСТО̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Остар. Книж. Който върши добри дела, който прави добро; добродеен, добротворен, доброчинен. Противоп. злосторен. От историята човек може да изучи човека. Защото в нея той ще виде истински изобразени наклонности,.., добри и лошави нрави, добросторни или злосторни човеци, под волята на които е попадвала съдбата на цял народ или на цяла страна. Д. Войников, РС, 117. Ние усетихме радостлива гордост за това, дето нашият град произвел такива доброжелателни и добросторни мъже, каквото сте вие. У, 1871, бр. 23, 357.