ДОБРОСЪРДЕЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОСЪРДЀЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от добросърдечен; добросърдечие, добродушие, добродушност, благодушие. Противоп. коравосърдечност. Животът в уличката беше умален вид на живота изобщо — зад неговата идиличност и привидна добросърдечност експлоатацията си оставаше експлоатация и търговията — търговия. Ем. Станев, ИК III, 110.