ДОБРОСЪСЕДСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОСЪСЀДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Добри взаимоотношения между съседи, обикн. съседни държави. Българският княз [Симеон] се ползувал с авторитет и от него се страхували всичките му съседи. Византийският патриарх и император достигнали до унижение в молбите си към него за мир и добросъседство. Ист. Х и ХI кл, 47.