ДОБРОСЪСТОЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОСЪСТОЯ̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благосъстояние, благоденствие. Писачът на тая брошура г. Ф. А. казва, че добросъстоянието и мирът на цяла Европа зависи от съвършеното изпъждане на турците из Европа. НБ, 1876, бр. 25, 100. Вещественото добросъстояние е главното условие, за да бъдат тези народи честити, богати и просветени. Ступ., 1875, бр. 7-8, 49.