ДОБРОТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОТВО̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Остар. Книж. 1. Който прави добро, който върши добри дела; благодетелен, благотворителен, добросторен, добродеен, добродетелен, доброчинен. Стражарът помисли себе си за изгубен, когато видя и страшилото, но страхът му ся измени завчас в радост, като видя добротворното страшило, че ся хвърли против тигра, когото удуши. К. Пишурка, МК, 22. — Всичко ще се оправи, дете. Бъди спокоен. Лежи. Почивай. И повече да ядеш, повече да ядеш — сили ти трябват сега! Как ти е името?.. Защо да продължавам да крия моето си име, и то от тоя стар, добротворен и кротък хекимин? Нали потерята остана някъде надалече от нас! Ст. Дичев, Р, 165. Или виждаш слепи и сакати / там на твоя праг застават, / а ръка ти / щедра, неуморна, / милости раздава, / майко добротворна! Ем. Попдимитров, К, 113. // Който е присъщ на човек, който прави добро, който върши добри дела. Зная, понеже имате вие милостива душа и добротворно сърце и желаете да сторите добро. Защото това е добро общо за целия български народ, моля ви да помогнете на това. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 362.

2. Благотворителен (в 1 знач.). Женското добротворно славенско дружество в Москва намерява на 1 идущаго октомврия да отвори училище за български и сръбски девойки. У, 1871, бр. 16, 253.

3. Който има добро действие, оказва добро въздействие; благодатен, благотворен. Чета сега "Писма от Африка" на полския романист Сенкевич, неотдавна бродил из дълбочините на тоя материк, и срещам там хубави размишления за добротворното влияние от пътешествия. Ив. Вазов, Съч. ХV, 100.