ДОБРОТВО̀РЕЦ

ДОБРОТВО̀РЕЦ, мн. ‑рци, м. Остар. Книж. Човек, който прави добро, който върши добри дела; благодетел, благотворител, добросторник, добротворител. Тогава ще можете да бъдете добротворци: да нахраните гладни, да напоите жадни, да облечете голи. С. Радулов, НД (превод), 42. Той дене-ноще ся блъскаше и работеше все за пари.. Да бяше с по-благороден дух оня момък при такъв труд би ся и възвисил да стане добротворец и на ближните си, и на себе си. Й. Груев, СП (превод), 229.

Списък на думите по буква