ДОБРОУСТРОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОУСТРО̀ЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Който е добре уреден, устроен; благоустроен. Следователно единството на таз наука е необходимо, както е то необходимо у едно доброустроено домакинство или общество... У, 1871, бр. 5, 68.