ДОБРОХОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОХО̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. Доброжелателен, доброволен. Но и они с доброхотно произволение треба да воздават един на други должната си почест, на които са измежду тях по-предни, или на премудрост, или на старина, или на друго някое достойнство. Р. Попович, Х, 148-149.

— От рус. доброхотный.