ДОБРОХО̀ТНО

ДОБРОХО̀ТНО. Остар. Книж. Нареч. от доброхотен; доброжелателно. Той махна доброхотно с ръката си и аз седнах на един фотейл, а Субхи-бей до мене. Св. Миларов, СЦТ, 63. Като се явим, или се срещнем с някой си, треба доброхотно да им воздадем достойно поздравление. Р. Попович, Х, 143.

Списък на думите по буква