ДОБРОЧЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЧЀСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. Доброчест, доброчестит, доброчестив. Противоп. злочестен. — Послушай ме Ивайло, не пропадай за мене. Ти ще бъдеш доброчестен, може би и повече от оная, която ще ме замести. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 44. А каква е основата на един доброчестен живот? Основата е — правдата, законността. ПСп, 1876, кн. 11-12, 27. Прегърна децата в прегръдките си и ги държеше със сълзите си;.. Доброчестната Графица не намерваше думи доволни, за да им докаже онова, що усещаше тя сама в оная минута. Й. Ненов, ЧГ (превод), 48. Която ѝ мома най-доброчестна, / нейната паламарка най-напред върви. / О, Еньо, Еньо, Еньова бульо, / сегни извади паламарката. Нар. пес., СбВСт, 171.