ДОБРОЧЕСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЧЀСТИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Щастие, благополучие, доброчестина. Противоп. злочестие, злощастие, злочестина. Едни [божества] били добри, защото награждали человеците с доброчестие и спомагали им в работите,.., а други били зли. Д. Войников, КБИ, 17. — Ех, то нейни‑

ят живот какъвто бе, със сичките му мъки.. и доброчестия, та е само за приказ. Т. Влайков, Съч. II, 215. Литература и общественост служат на една върховна цел: постигане на свобода и доброчестие за народа. Ив. Богданов, СП, 126.

2. Рядко. Благочестие (в 1 знач.); благочестивост. Тартюф е съвършеният литературен образ на лицемера. Под маската на религиозно доброчестие и вяра в Бога той извършва най-срамните, най-подлите човешки деяния. Ст. Грудев, ББ, 93.