ДОБРОЧЕСТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРОЧЕСТИНА̀ ж. Остар. Книж. Доброчестие (в 1 знач.). Противоп. злочестина. — Народът е весел.. дадохме му дълготраен мир, правда и доброчестина. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 40. И ще настъпи, боже мой, напокон времето на тъй дълго леляната вяра — ще настъпи времето на тих и общ труд за всенародна доброчестина, за всенародно благоденствие! А. Страшимиров, Съч. I, 252. Дето се прави добрина, — продължава той,.. — там всякога има ред и доброчестина... Там всякога има сговор и богатство... Д. Немиров, Б, 161. — И защо белки не бех заслужила за такава голяма доброчестина, затова сега дядо господ ми отряжда пък малко да потегла и да се помъча. Т. Влайков, Съч. II, 223.