ДОБРОЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; доброя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Довършвам броенето на нещо, броя1 и това, което е останало да се брои. Заприбираха щайгите, доброяваха кой колко е предал, какво качество са били черешите. Кр. Григоров, ПЧ, 134. доброявам се, доброя се страд.