ДОБРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Живея добре, охолно, без грижи и материални затруднения. — Дето и да идеш,.., да гледаш по-напред да се научиш на книга,..; помни ми думата, ако искаш за сетне да добруваш и да ма поменуваш. Ил. Блъсков, ПБ II, 12. И сега нейната Тинка отива у тие харни люде, дето ще добрува и ще живее хубав живот. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 198. Той с поганци яде, пие / и със тях братува, / всички теглим, нази мъчат — / той само добрува. Ив. Вазов, Съч. IV, 22. Доде един не тегли, други не добрува. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 144.